Населението на града бързо нараства – от 2189 човека през 1946 г. до 7887 човека през 1965 г. В енорията се вливат миряните от Долна Василица, където остава само една обитаема къща и от с. Момин проход, присъединен като квартал на новообразувания град през 1964г. В периода 1945-1966 г., въпреки ограниченията, протойерей Георги Бухов средногодишно кръщава по 58 човека, опява по 27 човека и венчава по 7 семейства. Очевидци споделят, че тогава повечето хора са пристъпвали към тайнствата в околните села, а в някои отчети намираме цена и за служби по домовете на хората.

През 1967 г. е назначен нов предстоятел на храм „Св. вмчк Георги“ – иконом Борис Георгиев Донов, а предишния пройерей Георги Бухов продължава да служи като празничен свещеник. Между двамата има разногласия, затова през 1970 г. с решение на Софийския епархийски съвет градът е разделен на две енории – гр. Костенец и кв. Момин проход. В периода 1967-1983 г. двамата кръщават средногодишно 126 човека, венчават 3 двойки и отслужват 82 опела.

От ревизионните актове на Ихтиманското архиерейско наместничество в периода 1968-1982 г. научаваме, че храмът се намира в добро състояние. Богослужебните предмети и книги се поддържат добре. Двамата свещеници служат редовно Света литургия и изнасят проповеди. Храмът има певци, камбаната се бие редовно, а отчетността се води добре. Понякога се правят поклонически посещения на Рилски и други манастири. През 1970те започват да се засилват протестантите в района на енорията.

В периода 1984-1986 г. предстоятел на храма е ставрофорен иконом Кръстю Христов Железаров, а от 1987 г. тази отговорност поема ставрофорен иконом Георги Василев Георгиев. Населението на гр. Костенец достига 11035 човека, на година се отслужват средно по 122 кръщавки, 9 венчавки и 93 опела.