1926-1944:
Съграждане и единство във вярата
Решението за построяване на храм в гр. Костенец
След освобождението на България, в изпълнение на чл.10 от Берлинския договор от 1878 г. България започва строежа на ЖП линията Цариброд, София, Костенец, Белово, до Пловдив. Удобното местоположение на новата гара до голямата река Марица привлича вниманието на някои чуждестранни фирми.
От поколения се предава следната интересна случка. Алфред Шаксер, първият директор на Хартиената фабрика пита продавача на имота какво ще прави с получената крупна сума. А Станко Христов отговаря: „Ще построя училище за просвета на децата ни, а после и черква.“ Чужденецът удивен от този отговор добавя „Щом определяте сумата за училище и молитвен дом, аз ще броя същата в троен размер.“
Станко Христов дарява земя и средства, но в архивите не са намерени документи за дарение от Алфред Шаксер и/или Хартиената фабрика.
Комисия за строеж на храма
През 1926 г. е сформирана строителна комисия за строежа на храма. Неин член с Удостоверение от 20.03.1926 г. е Станко Христов, който взема дейно участие. Със съпругата му Станойка даряват около 3 декара земя и строителни материали, на обща стойност 559 000 лв. Сумата е еквивалент на около 6 кг инвестиционно злато (1929 г.) или над 1 000 000 лв (по цени 2025 г.).
Комитетът по изграждане на черквата се обръща за помощи към Софийска митрополия, Министъра на външните дела (постъпило дарение), Министъра на земеделието и държавните имоти, Председателя на окръжната постоянна комисия (направили няколко дарения). Молби за подкрепа са изпратени до Кибритената фабрика, Книжната фабрика (заем от директора Жак Беклингер 30 000 лв през 1929 г.), Акционерно дружество Марица (дарили 50 000 лв), Кооперация Венера с. Горна Василица (постъпило дарение), Акционерно дружество Изида (дарили 15 000 лв). Комитетът се обръща и към кметовете на с. Костенец, Долна баня, Горна Василица и Долна Василица за трудоваци и друга помощ.
На 16.04.1926 на молба от Църковното настоятелство Софийския митрополит Стефан отговаря, че митрополията ще отпусне кредит съгласно Държавен вестник бр.280 от 13.03.1926 г.
Строежът на храма започва на 01.07.1928 г. със събраните помощи и волни пожерствования и взетите заеми.
Обединени усилия
Нашите предци, ръководени от Светия дух, родолюбиви принципи и възрожденски дух, не пожалили нито средства, нито време в съграждането на великолепен храм на името на великия Божии угодник Св. вмчк Георги.
В архивите на храма са намерени част от квитанциите за събраните дарения:
- м. III-м.XII 1926 г. – 65 квитанции на обща стойност 77 395 лв
- през 1927 г. 68 квитанции на обща стойност 94 472 лв
- през 1928 г. – 121 квитанции на обща стойност 162 552 лв
- до 03.11.1929 г. – 42 квитанции на обща стойност 67 163 лв
В Касовата книга е записана рекапитулация, че за периода 1928 г. до 13.04.1930 г. са събрани общо 346 503 лв и са изразходвани 346 462 лв.
Във входящия дневник на Черковното настоятелство от 1930 г. четем:
- Писмо 1014/6.08.1931 Акционерно дружество “Циклопъ” съобщава каква работа ще извърши безплатно за построяване на купола
- Писмо 434/8.10.1931 Трудовата горска производителна кооперация “Самопомощъ” – с. Радуил съобщава, че дават материали на по-ниски цени.
- Писмо от 18.02.1932 Никола Бояджийски от гр. Т.Пазарджик съобщава, че е внесъл 2000 лв за икона
- Писмо от 30.05.1932 Траяна Златкова дарява 2000 лв за лява врата на олтара
- Писмо от 28.03.1932 Станко Христов опрощава дълг от 208 024 лв
- Писмо 143/7.08.1940 Околийския работнически синдикат съобщава, че наесен ще дадат работническа вечер за полза на черквата
Обзавеждане на вересия
За първоначалното минимално обзавеждане на храма са поръчани иконостас, икони, кандила и камбана. Поради липса надостатъчно средства вересиите се превръщат в дългове. Някои кредитори изпращат писма за напомняне за изплащане на дълговете, други дори завеждат изпълнителни дела срещу черковното настоятелство. Дълговете се изплащани до 1943 г.
През 1931 г. Филип Ив. Филипов прави иконостаса на олтара, трон и проскинитарии за сумата от 100.000 лв. Парите са изплатени след напомняне от Софийска митрополия (писмо 3263/16.08.1940). Кандилата са изработени от Коста Иванов, златар от Самоков.
През 1932 г. г-н Желязков изработва 15 големи и 27 малки икони, Разпятието, „Тайната вечеря“ и „Благовещение“ за иконостаса на храма, които и днес можете да видите в храма. Последната част от възнаграждението му е изплатено на жена му вече вдовица, след напомняне от Архиерейския наместник (писмо от 13.09.1940 г.).
Камбаната с тегло 222,5 кг е изработена от Братя Георги Алексиеви. В Касовата книга е запазена Запис на заповед за 14 030 лв с падеж 01.09.1933 г. Сумата е изплатена на вноски в периода до 1943 г.
И не само към тях има дългове. На 13.09.1934 г. Трудовата горска производителна кооперация “Самопомощъ” – с. Радуил изпраща писмо за изплащане на църковния дълг от 13 260 лв, а с писмо 385/7.12.1942 ги уведомяват, че дългът вече е 14 540 лв.
Така трудно, но с вяра се съгражда и обзавежда храма.
Освещаване на храма
На 18.09 /неделя/ 1932 г. Негово Блаженство Софийски митрополит Стефан, в съслужение с голямо множество духовници и в присъствието на многолюден народ, тържествено освещава новопостроения храм „Св. вмчк Георги” в гара Костенец.
Енорийски живот 1930-1944 г.
С решение 6232А/14.11.1930 Софийска митрополия с назначава за председател на черковното настроятелство третия енорийски свещеник на с. Костенец – Георги Христов Бухов. С писмо 1392/30.12.1930 Ихтиманският архиерейски наместник съобщава, че черковното настоятелство се задължава да плаща наема за квартира на енорийския свещеник.
Протойерей Георги Христов Бухов е предстоятел на храм „Св. вмчк Георги“ гр. Костенец до 1966 година. Дори пенсиониран той продължава да служи като празничен свещеник заедно с новия предстоятел свещеник Борис Георгиев Донов.
Още преди построяването на храма свещеник Георги Бухов кръщава 69 човека, венчава 21 двойки и прави 22 опела. При преброяването през 1934 г. гара Костенец има неселение 1465 души, което бявно нараства. Според регистрите на храма от 1932 до 1944 г. средно на година се кръщават 46 човека, 19 семейства се венчават и се отслужват 19 опела.
Призив
Бъдете част от енорията и добротворците на храм Св. вмчк Георги – град Костенец.
Работно време
- понеделник – петък:
- 8:00-13:00, 16:00-18:00
- събота: 8:00-18:00
- неделя: 8:00-17:00
За контакт
- гр. Костенец,
- ул. Стефан Караджа 18
- +359 896 89 69 69
- enoria.svetigeorgi@gmail.com